Да живееш, за да го разказваш - Комплект том 1 и 2

"ЖИВОТЪТ Е ТОВА, КОЕТО ЧОВЕК ЗАПОМНЯ И КАКТО ГО ЗАПОМНЯ, ТАКА ГО РАЗКАЗВА
По отношение на заглавието. В оригинал то е „Vivir para contarla“. В интернет се срещат различни преводи като „Живея, за да разказвам“ и „Живот за разказване“, но нито един от тях не предава точно смисъла на творбата. Специалното в случая е думата „contarla“, която означава "да го разказваш", т.е. живота си – това, което преживяваш. Поради това заглавието следва да бъде оставено така, както е написано от автора.

Относно съдържанието. Няма произведение на Гарсия Маркес, което може лесно да бъде обобщено с няколко изречения. От тези спомени читателите ще разберат защо не завършва правото въпреки че има способността да го направи; как и защо рано става журналист (страст, която винаги му остава и влияе върху художествените му творби); неговата любов към писането; непреклонната му позиция спрямо истината относно събитията; кои са прототипите в романа "Сто години самота"; откъде идват историите в "Любов по време на холера"; детайли около трудностите при ранните му произведения и още много факти за него самия и неговите предци.

Разбира се, в “Да живееш, за да го разказваш” присъства характерният хумор на автора. Например той споделя момент от посещението си при главния редактор на вестник „Еспектадор“.

След топлото ни приветствие и кратките коментари относно най-важната новина за деня, той ме хвана под ръка и ме поведе далеч от останалите колеги: "Слушай Габриел," каза ми с удивителна простота. – “Можеш ли да ми помогнеш с малка статийка? Необходима ми е, за да завърша броя." С жест показа височината на половин чаша вода:
– Толкова голяма.
Поразен от усмивката му попитах къде мога да седна и той посочи едно празно бюро със стара пишеща машина. Установих се там без повече въпроси — замисляйки тема — а след осемнайсет месеца все още бях там.

С времето научих как музикалният фон подобрява процеса на писане у дома си: ноктюрните на Шопен звучаха подходящо през спокойни моменти; секстетите на Брамс пък допълвахa щастливите следобеди. Но години наред избягвах Моцарт; убедил съм себе си, че когато е добър - всъщност представлява Бетовен , а когато не звучи добре - Хайдн."