Раково отделение

Раковото отделение носеше номер тринайсет. Павел Николаевич Русанов никога не е бил и не би могъл да бъде суеверен, но нещо го смути, когато видя написано: „Тринайсето отделение“. Как ли не им хрумна да кръстят това място на травматология или коремна хирургия!

В цялата страна обаче нямаше друга клиника, която можеше да му помогне освен тази.

- Нали нямам рак, докторе? Нали съм здрав? - питаше с надежда в гласа си Павел Николаевич, докосвайки болезнената подутина от дясната страна на шията си, която растеше все повече с времето; отвън тя изглеждаше покрита с безобидна бяла кожа.

- Не се притеснявайте, всичко е наред - уверяваше го за десети път доктор Донцова, докато записваше информация в медицинската му история. Когато пишеше, тя сложи очилата си – правоъгълни със закръглени ръбове; щом завършваше записките – ги сваляше. Тя вече беше на възраст и изглеждаше изморена.

Всичко това стана по време на амбулаторния прием преди няколко дни. Пациентите назначени за преглед в раковото отделение вече трудно намираха сън през нощта...