Съчинения в десет тома; Т.10: Дните, в които живеем (Критика и публицистика)

През почти целия си дълъг живот след Освобождението, народният поет не пропусна да използва нито едно средство от литературния арсенал, за да предаде на народа си това, което смяташе за свой основен граждански дълг. Безпощадната партизанщина и жестокото насилие над обикновените хора, както и "новият" морал на развиващата се буржоазна интелигенция намериха в него яростен и непримирим обвинител. Вазов не успяваше да открие корена на злото; той не виждаше дълбочината му и често отправяше критика към невинните жертви на порочния ред - обикновени хора от народа, които той упрекваше за недостатъчна нравствена устойчивост и съпротива. Въпреки всичко, в патоса на неговите изобличения прозира искрената любов към народа му и навсякъде личи страстното търсене на решение за трудностите. При това търсене понякога поглеждаше напред - към "многото великодушни мечтатели, утопистите толстоевци, бълнувателите за всеобща правда, щастие и други благородни безумия". Но Вазов има значителната заслуга като истински народен писател – той постави най-належащите въпроси от своето време и търсеше решенията им в интерес на народа. (Ефрем Каранфлов)