Самоличност

Жан-Марк е в сън. Страхува се за Шантал и я търси, бягайки из улиците. Накрая я забелязва откъм гърба – вижда как върви и се отдалечава. Той спринтира след нея и вика името ѝ. Още малко усилие му остава да я достигне, но тя внезапно се обръща и той е шокиран да види чуждо, неприятно лице вместо познатото. Това е Шантал, неговата Шантал, без никакво съмнение; обаче лицето ѝ изглежда непознато, което го разтърсва до дълбочина. Той я прегръща силно, притиска я към себе си и с плач повтаря: „Шантал, моя мила Шантал!“, сякаш чрез тези думи се опитва да възвърне предишния образ на любимата си с нейното истинско лице и идентичност.