Моите спомени от Септември 1923

Събитията от септември 1923 година оставят дълбока следа в българското общество, която продължава да е осезаема и до наши дни. Подобни книги ни предоставят възможност да избегнем повтарянето на подобни грешки в бъдеще, особено когато сме подвластни на умели политически манипулатори, които ни обещават блестящо бъдеще с чужди утопични идеи.

Темата за събитията около 23 септември 1923 г. е обект на множество изследвания. По времето на управлението на БКП историците акцентират значително върху тази дата, но техните интерпретации често са едностранчиви. След падането на комунистическия режим през ноември 1989 г., българската историография получава по-голяма свобода да анализира този ключов момент от историята, но остава трудно да се намерят безпристрастни свидетели от Северозападна България, които могат да служат като надеждни исторически източници. В комунистическата епоха са публикувани „спомени“, но те почти винаги съдържат съмнителна информация и имат пропаганден характер.

Настоящата книга запълва липсата в това отношение. Спомените на свещеник Йордан Попов не представляват само хронология на избухването и потушаването на комунистическото въстание от 1923 г., а предават трагедията на един народ, който целенасочено е разединяван и доведен до взаимно унищожение заради интереси извън него. Духовникът споделя личните истории и страданията както на участниците в конфликта от едната страна, така и от другата. Той не пропуска действията на водачите нa метежа – те напускат страната с предварително подготвена валута за Сърбия при ясното разбиране, че бунтът няма шанс за успех; оставят своите последователи сами да понесат последствията.

Разделителната линия в обществото след септемврийските събития все още оказва влияние върху народа ни; раната останала незараснала продължава да кърви. Като читатели можем чрез такива произведения да научим важния урок как да се предпазим от повторение na грешките миналото под влиянието n a опитни манипулатори с идеологии отвъд нашия собствен опит.