Лекции за метода на академичното изучаване. Философия на изкуството. За отношението на изобразителните изкуства към природата

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775–1854) е потомък на известен протестантски теолог и ориенталист. Той започва да публикува творби още в юношеските си години, демонстрирайки ранното развитие на своя гений чрез многобройни философски произведения. Много млад той става професор в Йена, където достига върха на кариерата си. Чрез своите лекции и публикации, включително теми за академичния метод и философията на изкуствата, Шелинг бързо се утвърдил като водеща фигура в този значим духовен център от онова време. Няколко години по-късно, след като става член на Баварската академия на науките в Мюнхен, той произнася реч, която съвременниците му оценяват като едно от най-високите ораторски постижения в Германия. В нея Шелинг отново показва дълбочината на своето философско разбиране относно изкуството, което остава основна тема за него и през по-късните му години.