По пътя към върха. Историята на Христо Проданов

„Ице, ти си истински мъж! Ти си българин! Не заспивай! Всичко е наред, хората идват при теб!“ – чува се глас от радиостанцията. В отговор Христо Проданов, който няколко часа по-рано става първият българин на връх Еверест, произнася може би последните си думи: „Не съм далече! Не съм далече! Аз съм…гребена.“

Това е реалност, а не просто утешение – към Ицо с невероятен устрем се приближава спасител. На височина 8500 метра. Температура -40 градуса. Четири замръзнали пръста, чиито фаланги впоследствие ще бъдат ампутирани. Безсънна нощ в името на личната мечта и саможертва за живота на приятел. Вероятно така бихме обобщили историята на героя от Хималаите Людмил Янков, който между 21 и 22 април 1984 година изумява България и света с отчаяния опит да спаси Христо от замръзване.

Людмила или Людмата, както го наричат близките му, успява да преодолее рекордна денивелация от 1330 метра в т.нар „Зона на смъртта“ под Покрива на света и достига най-близкото място до умиращия Проданов. За жалост той открива само раницата му и следите в снега.

„На Еверест няма смърт; има единствено сблъсък с мечтата“

Тази мисъл изразява Людмил относно съдбата на Христо, който остава в световната история като първият алпинист достигнал върха през трудния месец април без кислород по западния склон, известен още като Жестокия път.