Власт и видимост

Тази книга разглежда начините, по които се проявява политическата власт. Видимостта не трябва да се разбира като конкретна същност, заключена в обективни форми или субективни илюзии; тя е процес на саморазкриване чрез скриване и обратно. Анализира се как властта влиза в различни символични структури на представяне. Властта не бива да бъде възприемана единствено като политическа надстройка (например партии и държава), а по-скоро като специфичен ред, който взаимодейства с присъщия за социалните полета ред, определяйки политическото поле като уникално пространство на власт и държавата като форма на тази власт.

В модерното общество можем да наблюдаваме две основни сфери: „пазара и гражданското общество“ от една страна, и „държавата“ от друга. Те си взаимодействат взаимно – предполагат се едновременно и изключват помежду си през двойната структура на либералната демокрация (либерализъм–демокрация). В момента ставаме свидетели на разпадането на тази динамика между елементите й. Утопията за „свободния пазар и либералната демокрация“, където пазарът и изборите са смятани за „места на истината“, вече е заменена от нова утопия – свръхпазарна и свръхдемократична, която затруднява потребителите с безкрайните им желания в свят, където границите между реалността и фикцията почти не съществуват. Кризата около този нов тип утопия води до все повече размити линии между действителност и измислица, което допълнително усложнява ситуацията с кризата в либералната демокрация and пазара – те вече не функционират ефективно като "места на истината". Как иначе би могла виртуалната икономика или политика да оцелеят без ясните критерии за реалност освен чрез постоянна манипулация? Тяхното оцеляване зависи именно от поддържането на вярването в пазарния принцип и демократичните ценности.

Андрей Бунджулов е роден през 1955 г. в Москва.

Завършил философия във Софийския университет през 1976 г., след което започва работа там като асистент по Социология на социалното управление.

През 80-те години изпълнява длъжността секретар първи секретар при Комсомола (ДКМС).

През 90-те години преподава Историческа социология на социализма както Социологияна историята в Пловдивския университет.

В момента е доцент доктор по социологически науки в Университета за национално και световно стопанство в София, където чете лекции по Социология на политиката а също така По публичност.

Автор е нa книгата "Хетеротопии" (1995) наред с множество статии относно политическата i историческата социология във връзка с прехода у България след 1989 година.