Белези

Загубата на любовта носи болка.

Загубата на смисъла в живота също причинява страдание.

Загубата на собственото аз е дълбоко раняваща.

Животът, понякога, предлага нов шанс – да откриеш отново любовта, смисъла и себе си; да се преродиш.
Но белезите остават.
Героят в романа „Белези“ преминава през сериозни изпитания. Той губи всичко – любим човек, работа и цел за живота си, а раните му стават все по-дълбоки и непоносимо болезнени.
На ръба на саморазрушението той изведнъж получава възможност за нов старт – утроба, която му позволява да се пресъздаде и роди наново.
Съдбата на Мъжа е неразривно свързана с Жената – тя представлява любовта, смисъла и истинността в неговия живот. Загубването й води до неописуема мизерия.
Взаимодействието с Жената – както реалната, така и митичната фигура – е спасителното решение. Обичането на жена без женственост разкрива истинската природа на чувството: обича се не физическото тяло, а Човекът с неговите страдания.
Но дори когато получиш шанса за спасение и продължение напред - белезите остават като постоянен спомен за преживяното страдание и ценността на щастието.

Романът „Белези“ е третият последователен труд на Венцислав Божинов след сборниците „Пеперуди в рогата“ (2011) и „С аромат на тютюн“ (2017).