Функционална диагностика

Интересът по отношение адаптирането на организма към въздействието на външната среда продължава да е особено актуален. Редица фактори от външната среда предизвикват развитието на комплекс от физиологични реакции, които по същност, закономерност и последователност се класифицират като „общ адаптационен синдром" (Sеlуе, 1952). Затова вниманието на много съвременни изследователи е насочено към изучаване промените в хомеостазата под влиянието на различните продължителни или често повтарящи се стресови въздействия.

Установено е, че адекватно дозираните физически натоварвания, достигащи стресово ниво, влияят преди всичко на основните регулиращи системи на организма и водят до повишаване на адаптационните му възможности, състояние, което е дефинирано като „еустрес". Но продължителните, постоянните и свръхвисоки по мощ въздействия могат да нарушат адаптацията, т. е. да настъпи дисстрес и да предизвикат развитието на разнообразни патологични състояния (Николов, Судаков, 1985).

Известни са редица литературни източници, в които са обобщени изследванията за въздействието на физическата активност и нейната роля в профилактиката и рехабилитацията на много заболявания. Разработени са тестове за определяне степента на адаптираност на организма към физическите натоварвания. Оценката на резултатите от тестовете по-често се ограничава с изучаването показателите на сърдечносъдовата и дихателната система. Все още такива показатели, като тези, които характеризират състоянието на една от главните регулаторни системи - вегетативната нервна система, не се дооценяват. Сред известните ни литературни източници практически липсват изследвания, в които да са обобщени или представени достатъчно пълни сведения за конкретните промени във вегетативната нервна система (и в двата й дяла - симпатикус и вагус) под влияние на системни занимания с физически упражнения при деца с умствена недостатъчност.