Бандата на Андрейчика

Сирената зави и тримата деца се обърнаха стреснати. Нейният дълъг и мъчителен вой се издигаше високо, след което спадаше и отново нарастваше. Децата бяха свикнали с този звук; понякога той им звучеше пронизително, а друг път като стар, изнемощял змей, затворен под земята. Змеят беше гладен и жално виеше за хляб.

Въпреки че сирената прекъсваше игрите им всеки ден в дванайсет часа, сърцата им винаги се свиваха при тези звуци. Войната носеше нещо тревожно; момчетата замлъкваха, потопяваха погледите си в земята и слушаха внимателно.

- Дванайсет - каза тихо Каро, когато воят престана. Калин Каролев, известен сред учителките като Каро, често чувстваше нужда да произнесе нещо по време на смущаващи моменти — сякаш бе задължен да поеме част от вината за ситуацията. На десет години той беше дебеличък с руси коси и добродушни сини очи; почти винаги изглеждаше виновно усмихнат, защото никога не бе напълно сигурен какво прави. Напомняше на малко лъвче с пухкави бузки.

Децата въздъхнаха и отново насочиха вниманието си към плувката във водата. Локомотив изпищя наблизо, но никой не му обърна внимание. Най-малкият – шестгодишният Андрейчик – хвърли поглед към по-големите братя си и казал плахо:
- Товарен триста и пет...

Той винаги искал да участва в играта „познай кой влак идва", но рядко уцелвал верния номер. Макар да знаел номерата на влаковете които преминавали или спирали до летището в определени часове , все пак грешил относно времето им за пристигне . Янко , по-големият му брат , го изгледа презрително :
- Не можеш ли да ги запомниш... Това е двеста осем...

Андрейчик обаче добавил:
- Но другият идва след него...
Черен като маслина погледът му недоволно проследявал движението на влака.

Отново настъпила тишина между тях под силното юлско слънце ; полет около тях трептял от жегата . Небето било безоблачно синьo , само откъм авиоградчето зад гърба им се появявала глухосива мараня .

След началото на ваканцията преди няколко дни настроението у тримата никак не било празнично . Поради липса на занимания те търсели шаранчета в забравено блатце край авиоградчето , размишлявайки какво ще правят следобед./…/ Крум Джоргов