Тиха книга

Първият текст, който ще срещнете, разлиствайки страниците, е поставен сякаш извън книгата; вглежда се в нея отстрани, преценява я, претегля я:

"Смъртта е език.
Знам го отдавна.
Бях на около три години, когато го преживях за първи път.
Най-напред вътрешният ти поглед се отдръпва, виждаш отдалеч как в устата ти езикът започва да набъбва, ужасът разпилява съзнанието ти на пръски няма слюнка, а езикът продължава да расте, обхваща всичко, поглъща погледа, настава мрак и аз вече съм нищо - огромен, всеобемащ език.

Смъртта е неподвижен език...
Може би заради това започнах да пиша..."

Двойната корица пък, отново сякаш извън книгата, крие друг текст, който дава възможност тя да бъде прочетена още веднъж, през леко отместваща фокуса оптика...

Л. Бучинска коментира срещата си с книгата така: "Много деликатна сетивност, изискана, ненатрапчива и същевременно безпощадна... В нея няма и грам суета. Загадката е в структурата, защото не е дреха, а същност."