И сърцето най-сетне умира

КЪЩАТА
Изглежда, че самият дявол е наел тази къща, но не е ясно кой я обитава. Вратата винаги остава затворена, а в стаите мракът сякаш почива и през деня.

Дъждът разяжда мазилката и се стича по счупените оловни водосточни тръби, подобно на потта по челото на болен човек; влагата изплува по сивите стени.

И миналата вечер (ти забеляза ли от прозореца?), когато внезапният вятър извика, вратата се отвори и после затвори отново. Нощните кучета започнаха да лаят в двора,

а черна сянка – дълга като копие – премина покрай каменните стъпала. Аз видях и разпознах там тялото на мъртвеца, който беше погребан преди девет дни.
1925 г.