100 разказа от Рей Бредбъри

Докато бях на двайсет и две или три години, пишех своите разкази до късно през нощта. Създавах необичайни истории за призраци и странни явления, вдъхновени от неща, които бях видял на мръсни панаири – буркани с неизвестности, приятели загубили се в дълбочината на езерата и съпрузи, които трябваше да летят в тъмното поради опасността от светлината.

Отне ми много време да напусна малката стая под покрива, където се сблъсквах със собствената си смъртност (типичен проблем за тинейджърите) и да премина към дневната стая; а после навън – на тревата пред дома ни под слънчевите лъчи сред глухарчетата готови за приготвяне на вино.

Прекарването ми на тревата и срещите с роднините по случай Четвърти юли не само че ме обогатиха с историите за Грийнтаун в Илинойс, но също така ме пренесоха далеч – до Марс. Следвайки примера на Едгар Райс Бъроус и Джон Картър, взех със себе си всичките спомени от детството: чичовците, лелите си, мама, татко и брат ми. Всъщност когато пристигнах там горе – те вече ме очакваха или поне марсианци приличащи точно на тях. Разказите за Грийнтаун намериха място в изненадващия роман „Вино от глухарчета”, а тези за Червената планета - във втория роман „Марсиански хроники”. И двата творби са написани през годините когато тичах до бъчвата с дъждовна вода у баба и дядо за да запазя всички спомени от това време.

С паралелно усилие пресъздавах семейството си като вампири живеещи в градче подобно на това от „Вино от глухарчета” - мрачният първи братовчед на марсианското градче където Третата експедиция загина. Животът ми протичаеше по три различни начина - като урбанистичен изследовател, космически авантюрист и скитник свързан с американските родственици на граф Дракула.

Не знам дали вярвам в минали животи или ако е възможно безсмъртие. Но онова момче вярваше както в едното така и другото; оставих го да продължи да вярва. То беше авторът зад моите разкази и романи; то ръководеше гадателската дъска поставяща въпроси относно потайните истини около нас. То бе кожната обвивка през която всичко преминаваше пред хартията. Доверих му всичките свои страсти страхове и радости — рядко съм бил измамен.

Рей Бредбери