Червено злато

„Червено злато“ е вторият роман на Людмила Филипова. Първата й творба, „Анатомия на илюзиите“, бързо стана един от най-продаваните романи за 2006 година. Авторката успя да се утвърди като писател, който умело комбинира документални елементи с художествени изрази, превръщайки скандалните и малко известни факти в завладяваща литература.

Романът „Червено злато“ всъщност може да бъде наречен филм. С динамичното си действие на два континента, ярките сюжети и запомнящи се персонажи, той наподобява киноизживяване особено защото представя редица лица, които ни преследват и предизвикват тревога или гняв вече осем години. В този смисъл книгата поставя под въпрос нашата готовност да се сблъскваме открито с образи, станали банални чрез телевизионните новини - те сега са представени плътно и остро, дори раняващо за съвестта.

Разрушените съдби на хората по пътя на големи конспирации и политики обикновено остават без значение. Интересите не притежават душа. Тази книга прави опит да разгледа живота на хора извън тези интереси – емоционално и тъжно.

Докато четеш „Червено злато“, те дебне сериозна опасност; основният риск идва от това несъзнателно да преминеш онази почти незабележима червена линия между измислицата и реалността описана в произведението. Лично аз често трябваше да спирам четенето и да си напомням, че не всичко написано е действително случило се. Все пак става дума за роман – макар много реалистично написан. На места обаче „Червено злато“ звучи толкова истински, че кара читателя буквално да се ощипе за удостоверение дали либийският ужас не му се случва лично. Препоръчвам ви тази книга за задълбочаване в мрачната истина около СПИН скандала в Бенгази - ужасяваща история която за жалост засегна и нас българите.