Дега: Рисунки

Творческият път на Дега не е изпълнен с драматични обрати, както при повечето иноватори в изкуството от края на XIX век. Нито една от неговите творби не предизвиква скандали, каквито се наблюдават около произведенията на Мане като „Закуска на тревата“ и „Олимпия“. Произведенията му не са подложени на присмех, за разлика от тези на Сезан. Той не преминава през мизерия, както Сисле, нито завършва живота си със самоубийство подобно на Ван Гог. Изглежда спокойният му живот носи своя собствен трагичен аспект, който остава почти незабелязан – това е трагедията на самотата и ранните проблеми със зрението, които постепенно ще доведат до ослепяване. Въпреки че още в младостта си започва да участва в официалния Салон, Дега не печели симпатии у буржоазната публика. Той шокира традиционните вкусове с приземени сюжети от ежедневието и грубите образи на хора от по-ниските социални слоеве; натуралистичното му безцеремонно отношение към женското тяло показва пренебрежение към утвърдените канони в класическата композиция. Тоест, именно онези черти в изкуството му отблъскват съвременниците му, но впоследствие ще го утвърдят сред бъдещите поколения зрители.
През последните години на миналия век Дега не е единственият художник, който отказва да следва академичния подход с митологични или псевдоисторически тематики; много други живописци - особено импресионистите - постъпват по същия начин.
Соня Захариева