Развой на старобългарските чинопоследования за встъпване в монашество през Х - ХVІІІ

Съвременната богословска наука твърди, че нравствено-практическите действия на хората са подтиквани от изискванията и заповедите на определени идеали. Обикновено постигането на тези идеали е свързано с аскетизъм – целенасочено упражняване в добродетелност и духовна борба за преодоляване на греха и нашите недостатъци. Християнският идеал включва стремеж към светост (Левит XI, 14), съвършенство в Бога (Мт V, 48), наследяване на Небесното Царство и достигане на вечен живот и спасение (Деяния II, 40; Мт XIX, 17).

Един от начините за реализиране на християнския идеал е монашеството. Същността му се състои в уединението и посветеността единствено на Господа, както и в служене към Църквата (Чифлянов 1997: 339). Според учението на църквата всеки християнин при кръщението си обещава да служи на Бога, а истинските последователи Христови трябва да се откажат от себе си и да спазват Божиите заповеди (Мт Х, 37-39; Мт XIX, 17-20). Такова служение предполага множество социални ангажименти и семейни задължения. Православната теория гласи, че монасите доброволно отделили се от света поемат двойно обещание за най-съвършено служене към Господа (Нестеровский 1996: 356). Поради факта че грехът навлиза чрез похотливостта плътската природа, желаещите благочестие доброволно отказват светските удоволствия. Те превръщат съветите описани в Евангелието в основополагащи принципи за живота си: безбрачие и девство (Мт XIX:11; Кор VII:1-6), бедност (Мт XIX,16-21) , послушание( Мт XVI ,24 ; Мк VIII ,34 ; Лк XIV ,26 ). При посвещаването си като монаси те дават тържествени обети - да останат в манастира до края на живота си с безбрачие свързано със целомъдреност или девственост; постигайки слушане около нестяжание /Македонски епископ Николай1977 :8/.

Според установената литургична традиция още от древността християните избрали монашеския живот преминават през три степени обучение - начална фаза /продължаваща три години под ръководството нa опитен наставник според правилата №40-и №41 нa Трулския събор/, продължаване και усъвершаване . В зависимост от тези степени имало различни церемонии за посвещение , наречени Чинопоследование за обличане nа расо/Расофорство/, Чинопоследование зa приемането нa Малка схима i Чинопоследование zа Велика схима.

Настоящото издание предлага коментари y текстове относно чинопоследованияta при постъпването във монахинство през период a между X-XVIII век.