Развой на старобългарските чинопоследования за встъпване в монашество през Х - ХVІІІ

Съвременната богословска наука постановява, че нравствено-практическата дейност на хората се стимулира от изискванията и повелите на определени идеали. Постигането на идеалите обикновено е свързано с аскеза - усилно и целенасочено упражняване в добродетелността и подвижничество, т.е. борба в препобеждаване на греха и нашето несъвършенство. Християнският идеал се състои в постигане на светост (Левит XI, 14), съвършенство в Бога (Мт V, 48), в наследие на Царството Небесно и придобиване на вечен живот и спасение (Деяния II, 40, Мт XIX, 17).
Една от формите и един от пътищата за постигане на християнския идеал е монашеството. Както е известно, същността на монашеския живот представлява уединение, изключително в своята посветеност на Господа и в служене на Църквата (Чифлянов 1997: 339). Според богословската наука всеки християнин при своето кръщение дава обещание да служи на Бога и всеки истински последовател на Христос трябва да се отрече от себе си и да изпълни Божиите заповеди (Мт Х, 37-39; Мт XIX, 17-20). Това служение е свързано с много обществени грижи и семейни задължения. Православноцърковната теория учи, че монасите, които доброволно са се отделили от света, са поели двойно обещание да служат на Господа по най-съвършен начин (Нестеровский 1996: 356). Тъй като грехът е навлязъл в живота чрез похотта на плътта, на очите и на житейската гордост (Йо II, 16), желаещите да постигнат благочестие и спасение доброволно се отричат от светските удоволствия. Те превръщат споменатите в евангелските разкази съвети в свои житейски постулати: безбрачието и девството (Мт XIX: 11; Кор. VII: 1-6), нищетата (Мт XIX, 16-21), послушанието (Мт XVI, 24, Мк VIII, 34, Лк.ХІV, 26). При посвещаването си в монашество постригаемият дава тържествено следните обети: пребъдване в манастира до края на живота си, безбрачие, свързано с целомъдрие и девственост, послушание и нестежание, т.е. непритежание на лично имущество /Мак.еп. Николай 1977: 8/.
В съответствие с наложената литургична традиция още от древността, християните, избрали монашеско служение, преминават три степени на послушничество - начало на подвизите /в продължение на три години под ръководството на опитен водач, според 40 и 41-во правило на Трулския събор/, продължение и усъвършенстване. Съобразно с тези степени се е извършвало и различно посвещаване в тях със съответното чинопоследование, а именно: Чинопоследование за обличане на расо /Расофорство/, Чинопоследование за приемане на Малка схима и Чинопоследование за приемане на Велика схима.
Настоящото издание съдържа коментар и текстове за чинопоследования за встъпване в монашество през Х-ХVІІІ век.