Щурците. Вкусът на времето

Роден съм в една болница, близо до Руски паметник в средата на миналия век. Което означава, че и по-голямата част от живота ми ще си остане в онова столетие. Играех футбол по улиците на Коньовица, където получих и първите си уроци по Махленско право. Независимо от юридическото ми образование онова право си остава и до ден днешен най-справедливото за мен. Защото в него съществува присъдата „Не е честно!". Във втори клас започнах да свиря на цигулка, но в подготвителния в Немската гимназия я смених с китара и засвирих в първата си група. Във втори курс на Юридическия факултет разбрах, че нямам сили, нерви и средства, за да се отдам на рокенрола и залегнах над писането. Първо над научното, после над репортажното и сега вероятно ще се отдам на мемоаристиката. Написал съм десетки хиляди материали и съм летял хиляди часове в радиоефира. Акуширал съм при раждането на вестници, списания, радиа и телевизии. Но тази книга е онова, което винаги съм искал да оставя след себе си. Защото в нея са най-живите години от живота на моето поколение, представени от най-достойните за тази мисия. Защото те не са просто неколцина момчета с китари. Те са „Щурците"! Препускащи през времето и огласящи пространството. За да ни научат да дишаме свободно и да вървим изправени. „Вкусът на времето" е тяхното и мое откровение пред самите нас, пред децата и внуците ни. Приемете го като онази песен, която всички носим в себе си, без някой специално да ни е учил на нея.

Румен Янев