Щурците. Вкусът на времето

Роден съм в болница, разположена близо до Руски паметник, през средата на миналия век. Това означава, че значителна част от живота ми ще премине в рамките на това столетие. Играех футбол по улиците на Коньовица и там получих първите си уроци за Махленското право. Въпреки юридическото си образование, смятам това право за най-справедливото дори и днес, тъй като то включва присъдата „Не е честно!". Започнах да свиря на цигулка във втори клас, но след време я замених с китара в подготвителния курс на Немската гимназия и се присъединих към първата си група. Когато стигнах до втори курс в Юридическия факултет осъзнах, че нямам достатъчно сили или средства да се посветя изцяло на рокенрола и започнах да пиша – първо научни текстове, след това репортажи; вероятно сега ще се насоча към мемоаристика. Написал съм десетки хиляди статии и прекарал безброй часове в радиоефира. Участвал съм при основаването на различни медии – печатни издания, радио и телевизионни канали. Но тази книга представлява онова наследство, което винаги съм искал да оставя зад себе си. В нея са запечатани най-живите моменти от живота на моето поколение чрез представянето им от най-достойните участници в тази мисия. Те не са просто млади хора с китари; те са „Щурците"! Тези музиканти прескачат времевите бари и озвучават пространството около нас с цел да ни вдъхнат свободно дишане и увереност при ходене напред. „Вкусът на времето" е тяхното откровение пред самите нас, а така също пред нашите деца и внучета. Приемете го като песента вътре във всеки един от нас – песен която никой специално не ни е учил как да пеем.

Румен Янев