Прабългарска ономастика

Професор Борис Симеонов (1925-1996) е бил дългогодишен преподавател по езикознание в Софийския университет „Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Шуменския университет „Константин Преславски“. В тези учебни заведения той е водил специализирани курсове на теми като "Актуални проблеми на общото езикознание", "Увод в индоевропейското езикознание" и "Прабългарите и техният език". Научните му интереси обхващат както балканската, така и индоевропейската лингвистика, а също така се занимава с българската и балканска фонология. Най-съществената му работа обаче е свързана с ономастиката. Той е автор на над 250 научни статии, от които основна част са посветени на изследването на прабългарските въпроси.

Настоящата монография, която досега не е публикувана, представлява първоначално цялостно проучване за прабългарските имена. В нея се анализират произходът, структурата и значението на термина "българи", както и етническата принадлежност на самите прабългари. Авторът достига до извода, че те неправилно са считани за тюрки въз основа на ранни китайски и византийски източници. Предоставят се аргументирани етимологии за племенните названия чдар-булгар, купи-булгар, уногундури, утигури, котраги и други. Нови интерпретации са предложени за родовите имена от Именника на българските ханове и различни надписи от Североизточна България като Дуло, Ерми, Укил και Кубиар. Професор Симеонов предлага мотивирани обяснения относно ханските лични имена Аспарух, Крум , Борис , Боян , Чавдар . Изследването включва десет географски названия с предполагаем прабългарски произход.