Прабългарска ономастика

Проф. Борис Симеонов (1925-1996) е бил дългогодишен преподавател по езикознание в Софийския университет „Климент Охридски", Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" и Шуменския университет „Константин Преславски", в които е чел и спецкурсовете "Актуални проблеми на общото езикознание", "Увод в индоевропейското езикознание", "Прабългарите и техният език". Разнообразните му научни интереси се простират върху балканското и индоевропейското езикознание, както и в областта на българската и балканската фонология. Най-големият принос на проф. Борис Симеонов обаче е в областта на ономастиката. Автор на повече от 250 научни публикации, в които основно място заемат проучванията му върху прабългарската проблематика.

Настоящата монография, непубликувана досега, е първото цялостно изследване върху прабългарските имена. В нея са разгледани произходът, структурата и значението на народностното име българи, както и въпросът за етническата принадлежност на самите прабългари. Въз основа на ранни китайски и византийски източници авторът стига до извода, че прабългарите неправилно са смятани за тюрки. Дават се обосновани етимологии на племенните имена чдар-булглр, купи-булгар, уногундури, утигури, котраги и др. За всички родови названия, известни от Именника на българските ханове и от надписи от Североизточна България като Дуло, Ерми, Укил, Кубиар и др., се посочват нови тълкувания. Проф. Симеонов дава мотивирани обяснения на хански и други лични имена, сред които Аспарух, Крум, Борис, Боян и Чавдар. В изследването са включени десет географски имена с вероятен прабългарски произход.