Лекции за богочовечеството

В процеса на духовното си развитие Владимир Соловьов (1853-1900) е усетил влиянието на мистичните традиции от Изтока и Запада, платонизма и неоплатонизма, както и немската класическа философия. Той е възприел идеи от редица мислители като Спиноза, Шелинг, Хегел, Шопенхауер и Хартман, но винаги се е отличавал със своята независимост и изтънчен критицизъм. Соловьов създава оригинален светоглед. Неговата философска концепция последователно разглежда онтологични въпроси; принципът за всеединство на битието играе основна роля не само в неговата онтология, а и във всички аспекти на метафизиката му.

Въпреки множеството последователи сред известни философи, практическите аспекти на Богочовечеството остават незабелязани. Основната идея зад това понятие се състои в актуализирането на човешката природа чрез преодоляване на пропастта между същност и съществуване или между съзнание и безсъзнание у индивида. Тази проблематика продължава да бъде актуална под различни форми – например разширение на съзнанието, себеосъществяване или екзистенциален успех.

Руският философ проявява склонност към понятийна философия и история, което лежи в основите на неговите систематични произведения. Той притежава забележителен талант - логическите му способности в комбинация с художествения му дар го поставят сред най-влиятелните европейски мислители от края на XIX до началото на XX век.