Съчинения в 12 тома Т.1: Ранни стихотворения 1955-1961

Тези стихотворения за мен са изключително ценни. Те представляват моите творби от ученическите и студентските години. Бях на 15, а след това на 21 години - влюбен, наивен и чистосърдечен.

След училище се качвах на велосипеда си и отивах до морската градина. Сядах на пейката край паметника на Пушкин с една тетрадка с широки редове, пишейки с молив – химикалът все още не беше познат. Възхищавах се от Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев, а наскоро бях открил произведенията на Лилиев и Багряна в стари антикварни издания. Не пропусках да чета прокълнатите поети като Франсоа Вийон и Артур Рембо. По онова време не съм се интересувал особено от съвременната българска поезия; новите млади имена едва започваха да се появяват през 1955 година.

С огромно удоволствие откривах света на поезията, експериментирах с различни форми и особено обичах белия стих, който ми изглеждаше твърде простичък; затова постоянно усъвършенствах класическия вариант. Пишех интуитивно само за себе си и ревностно криех своите творби дори от момичето, за което бяха вдъхновени повечето мои стихотворения.

Не ме интересуваха социалните теми – основното ми вдъхновение идваше от моята първа голяма любов, която премина през много препятствия и остана почти платонична. Често пишех и за смъртта... Като типичен юноша вярвах, че ще умра скоро; но времето показа друго.

Понякога споделях мислите си за баща ми – оклеветен и убит младо време когато аз бях само седемгодишен. След толкова години реших да публикувам тези ранни стихотворения, защото осъзнах колко много ги харесвам даже повече отпреди – въпреки очевидните им недостатъци. Може би причината е в това, че те са част от живота ми – най-чувствителната и искрена му част.
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ