Любовта е куче от Ада

Представяме ново, преработено издание, което включва най-провокативните поетични произведения на противоречивия и велик Чарлс Буковски.

Изразяваме специална благодарност към проф. Николай Майсторов за предоставените илюстрации.

Чарлс Буковски е истинска икона в съвременната литература. Той преминава от живот на анонимност като пощенски чиновник до статус на един от най-четените писатели на своето време. С над 45 публикувани книги с прозаи и поезия, написани с безкомпромисна искреност и автентично чувство за хумор, той документира тъмната страна на американското общество.
Неговият живот започва в Германия през 1920 г. и завършва в Калифорния през 1994 г., където се развиват сюжетите на неговите творби. Детството му е изпълнено с мизерия, а младостта – със скитничество, трудови лагери и алкохол; обаче на 49 години вече успява да се издържа само от писането си. Безспорно Буковски е един от най-нестандартните и талантливи автори в историята.

„Любовта е куче от Ада“ представлява лирично и безпощадно проучване на сложността около любовта; начина, по който разбива сърца, както и ограниченията, които налага. Това произведение е истинска класика сред наследството му.

Скочвайки между грубостта и нежността, чувствителността и твърдостта, Буковски разкрива многобройните аспекти на любовта – нейната егоистичност και нарцисизъм , нейното загадъчното очарование ו болка και радост която носи чрез своя неизчерпаем поток و изкупителна сила .

Той прави изграждането на велика поезия да изглежда просто; много стихотворения притежават неочаквана красота . Липсата na всякакви претенции , опростената неримувана форма , наподобяваща проза , поставят предизвикателства пред всички след него да оправдават стила си .

В стремежа ни бързо да определим Буковски като поредната пияна случайност често забравяме неговата невероятна способност да пише прекрасно оформени стихове . Време e онези които подценяват значението му da преосмислят позициите си , оставяйки prejudices aside ; ако го направят ще бъдат приятно изненадани .
Адам Кърш , The New Yorker