Какъвто трябваше да бъда

Георги Лозанов често обсъжда медийната тематика, както пред аудиторията на студентите си, така и в по-широк контекст. В най-добрия случай той прибира своята папийонка и се впуска в разисквания за фотография, изкуство или литература. Но съществува и един друг аспект от неговото присъствие, който остава малко познат – този личен глас, който е деликатен и изисква тишина при споделяне.

В настоящата книга известният медиен специалист внимателно разглежда собственото си "аз" – своето детство, семейството си, мечтите и странностите си; пише за лудостта, любовните преживявания и сексуалността. Неговият стил варира между откровения, самоанализи и прозови текстове с еротичен подтекст. Всичко това идва от човек, който трудно би могъл да произнесе нецензурна дума дори под натиска на обстоятелствата.