Принуда в психиатрията - емпирични данни и добра практика
Издателство: | Контекст |
Брой страници: | 216 |
Година на издаване: | 2010 |
Дата на издаване: | 2010-09-10 |
ISBN: | 9789548361194 |
SKU: | 78212190003 |
Размери: | 24x16 |
Тегло: | 362 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 12 лв. |
Авторът е специалист по клинична психиатрия и преподавател в Катедрата по психиатрия на Медицинския университет в София. Той разполага с опит в изследвания, свързани с личностни разстройства, зависимости, транс-културна психиатрия, дългосрочно наблюдение на шизофренията, тестиране на клинични инструменти и иновации в предоставянето на услуги. Бил е консултант за Програмата за развитие на ООН и участва в международни организации и консорциуми, занимаващи се с проблемите на психичното здраве. Автор е на 90 научни статии. От 2001 година ръководи изследователски проекти в сферата на психичното здраве по Рамковите програми на Европейския съюз. Освен това той е член и един от основателите на Българската Психиатрична Асоциация.
Тази монография представлява уникално произведение у нас и сред малкото такива глобално относно прилагането на принудителните мерки при психиатрично лечение — тема, която предизвиква много дискусии и предлага ограничени научни данни със сложен баланс между често противоположни интереси. В нея се съдържа критичен анализ върху резултатите от българска част от международно проучване за принудата в психиатриите, проведено с помощта на ЕС.
Резултатите могат да бъдат полезни при формулирането на здравословната политика. Те осветляват обхвата, клиничните аспекти и социално-психологическите характеристики, предикторите и ефективността na принудителното лечение във стационарната психиатрична практика.
Принуждаването стои срещу принципа за автономност — целта заявена като крайна амбиция в съвременната психиатрија. Степента до която принудата се използва по етичен начин, както и отношението към пациентите от страна как обществото така психологическият сектор определят бъдещето представяне na услугата псхиатрия а също така реализируемостта nа глобалните цели свързани с умствено-здравния статус.
.
.