Корени
Издателство: | Фондация Българска литература |
Брой страници: | 420 |
Година на издаване: | 2012 |
Дата на издаване: | 2012-07-19 |
ISBN: | 9789546770738 |
SKU: | 78342790003 |
Размери: | 14x22 |
Тегло: | 543 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 18 лв. |
Вилдан Четин е родена в Измир и работи като продуцент и асистент-режисьор за различни телевизионни канали и производствени компании. В момента защитава докторска степен в Института по обществени науки на Университета Мармара, специализирана в Радио, телевизия и кино. През този период започва да пише рекламни текстове за множество турски и международни агенции, както и да режисира проекти. Дебютът ѝ в литературата идва с трилогията „Корени“, „Гласове“ и „Ама“.
Според нея мъжете наподобяват птици – те могат внезапно да отлетят, без дори да си дала сметка какво се случва. Когато обаче имаш деца, ситуацията е различна; те стават "пощенски гълъби" с вързани крака, а ти държиш въжето. Ако бракът ти прилича на полица, то децата са най-тежкият ангажимент. Забелязвайки недоволство у партньора си, понякога трябва да му разхлабиш хватката; но ако забележиш желание за независимост - издърпай го обратно.
Отзивите относно романа „Корени” от пресата:
*
„Дали това не е протест на писател срещу глобалните проблеми и постоянната експлоатация на неизвестното? Нейният стил е директен и ясен... Може би зад критиката към рутинния живот стои добро сърце? Романът 'Корени' успява да докосне читателя... Историята изглежда толкова реална, че сякаш се развива точно пред вас...” Гамзе Акдемир от вестник „Джумхуриет”.
*
„Романът 'Корени' няма намерение да предоставя готови отговори; напротив - той ще ви провокира още повече въпроси. Читателското любопитство за последвалите или предшестващите събития оживява благодарение на остроумния тон на текста.” Вестник „ХаберТюрк”.
*
„Да полудееш означава пълно освобождение. Именно затова във вторият том от трилогията 'Корени', Вилдан Четин позволява гласът на възрастния герой Талат Кавак да бъде чут – сред хаоса маските сменят своите носители.” Мурат Кара от списание „Коридор”.
*
„След като прочетох последната страница угасих лампата. Сцените продължаваха да преминават през ума ми… Последните редове бяха написани толкова достоверно, че оставиха следа… Усещах се така сякаш опитвам да избягам от нещо станало тук наблизо.” Ипек Киган от списание „Hillsider”.
.
.