В процепа на хоризонта [Стихотворения]

Особено ми привлича в творчеството на Ранчев един съществен аспект от нравствената нагласа на лирическия му герой. Той изглежда, че е дълбоко ангажиран да извлече анонимни фрагменти от думи и действия на непознати хора около себе си. В същото време обаче не го прави с намерението да ги увековечава, нито искрено, нито лицемерно – не се опитва да ги спаси или „възпее”. Вместо това той ги запазва заедно с тяхната мимолетност, сякаш временно удебелявайки оригиналната линия на репликите, чувствата или действията им, след което продължава напред. Това придава ценна психологическа автентичност на важния поет.