Забравената война 1912-1913/ твърда корица

В българската история има една война, която се е превърнала в символ на нашия национален дух. Тази война утвърди правото ни на независим избор и вярност към идеалите на народа, като принуди Европа да признае съществуването на България. Тя обедини стремежа за саможертва, верността и преклонението пред свободната България и нейното загриженост за българите, които по волята на съдбата остават под чуждо робство.

Става дума за Балканската Освободителна война от 1912-1913 година – малко забравената Балканска война. Само преди сто години...

Преди век страната ни с население от 4 милиона души мобилизира армия от 350 хиляди души само за седмица. Включвайки различни допълнителни формирования, общият брой надхвърля 400 хиляди воини. Офицерите и редовите солдати помнят опитът си под робството и техният живот съвпада с възраждането на третата българска държава. Когато народът единодушно се включва в тази свещена борба, страшните полкове на България изникват от руините на Царевград Търново, Велики Преслав и други исторически места. За кратко време те успяват да разгромят турските сили по линията Одрин-Лозенград... Големите подвизи са дело на обикновени хора с дълбока вяра в своето призвание.

През последния век ние сме склонни да забравяме.

Забравихме как цената за разрушаването на мита за турската мощ беше платена със жертвите на 19 496 български офицери и войници при боевете около Бунар-Хисар и Люле-Бургас между 16-ти и 20-ти октомври през 1912 г.—жертви повече от тези дадени от нашите съюзници във всички битки по време на Балканската война.

Толкова много неща изпаднахме да игнорираме...

Оценявайки миналото според съвременните разбирания, сякаш забравяме най-същественото или просто не го разбираме напълно. Тези хора — тази армия — bяха непобедими не само защото носеха униформи; те първо били истински българи – готови да положат живота си в името of родината си...