Ентропия

Романът на Георги Гроздев, озаглавен „Ентропия”, представлява продължение на предишните му творби „Плячка” и „Непотребния”. Тази книга разглежда теми за вярата и срама. Главната героиня Ния, известна като Нестинарката, търси спасение в места, където другите срещат смърт. Тя преминава през Огъня с цел да донесе новини от Бъдното, които никой не е чувал досега. Спасението за хората не се крие в растящата ентропия, която постоянно доминира.

Георги Гроздев е забележителна фигура в българската и балканската литература. Творбите му са известни и преведени във всички балкански държави. Той излиза на литературната сцена след промените от 1990 година и неговият стил представя нова българска проза, противопоставяща се на комерсиализацията сред авторите-писачи.

„Плячка”, която е преведена на единайсет езика, разказва историята на ловец по прозвище Хънтъра. Той търси убежище от социалните тормози сред дивата природа в ловен резерват. В крайна сметка обаче резервата също отразява агресията и разпада в обществото. Романът описва цяла една историческа епоха в източните общества и изглежда написан не само за България, а универсално валиден за всяка страна, където е преведен; темите му са характерни за Източна Европа. Критиците у нас и зад граница оценяват книгата високо.

Вторият роман – „Непотребния”, който има немски превод, доразвива сюжетните линии от „Плячка”. Основният герой Боян Непотребния символизира духовността чрез опитностите си след убийството на сина си от злонамерени сили свързани с миналото. Превръщайки се във Вълк, той напомня образа на първоначалния български поет Боян Магьосника отпреди хиляда години. Новият материализъм омаловажава стремежа към истина и справедливост; романът открива страхове относно бъдещето без идеали или любов сред българските народи през началото на XXI век.

Книгата провокира активни дискусии среди уважавани литературоведи както у нас така и извън страната; тя включва предговор написан от реномиран наблюдател свързан със значим австрийски печатен орган.