Бразилска пеперуда зад моето рамо

През средата на 80-те години на миналия век, една комсомолска бригада в „Дом майка и дете“ извежда студентката Йоли от света на литературата с неговите високи морални принципи и я изправя пред реалността, където добротата не е гарантирана. В отделението за деца с увреждания тя открива дете, което първоначално приема за здраво. Около усилията й да го спаси се развиват няколко сюжетни линии, съчетаващи документална фикция с символични образи и библейски мотиви. Героинята поставя основополагаещи въпроси относно истината, предопределеността, свободната воля и смелостта да правиш добро. Тези въпроси са риторични: всеки читател ще намери свои отговори. За Йоли алтернативата е свързана със стихията на морето – извън рамките на доброто и злото; романът на Анна Колчакова призовава към запазване на стремежа ни към осъзната човечност, която може да ни издигне над хаоса и случайността.

Анна Колчакова произхожда от Бургас. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“ и работила като учител по руски и немски език. Има следдипломна квалификация по теория на превода и е участвала в разработването на експериментален модел за училище в София. Публикувала е лирика, разкази и специализирани статии по педагогика и теория на превода в различни периодични издания. Участвала е като автор в осемтомникa "Преводна рецепция на европейските литератури в България", а също така има награди за творчество.

Историята описва драматичното спасение на едно дете през 80-те години от процеса му да бъде обезличено до набор органи - предмет вместо човек - докато не достигне... трагичния си край. Ясно проследимата библейска нишка показва как хората реагират с недоумение, раздразнение или агресия при появата на Спасителя.

Актуалността този художествен текст носи за настоящето българско общество можем да свържем както с критичното разглеждане на близкото минало, така και с наблюдаваното обезценяване живота във времето без хуманистична стойност — увеличаващото се непонимание че човешкото същество представлява взаимодействие между природните закони и човешката воля; без солидарност обаче то остава обречено.
Младен Влашки