Яйца на феникс. Лапидарии

Роман Кисьов е поет, който притежава изтънчено чувство за мярка. В творбите му мотивите са хармонично свързани помежду си. Той е дълбок познавач на теологията, философията, митологията и историята (особено българската), което се отразява в неговата поезия. Кисьов е преди всичко роден поет и стремящ се към лаконичност в изразяването; той търси идеала на поезията – да казва много с малко думи. Поетиката му е лесно достъпна, но същевременно дълбока и изпитана, като със сигурност ще впечатли истинските ценители на литературата - коментира писателят Жарко Миленич от Босна и Херцеговина.

Неговото ново произведение „Яйца на феникс“ съдържа кратки стихотворения, които авторът нарича „лапидарии”. При тях краткостта играе основна роля в структурата на всяка творба. Може би е подходящо да припомним известната мисъл на римския поет Хораций: „Опитвам се да бъда кратък / а ставам тъмен.” За нашия автор обаче можем да адаптираме тази идея: „Стремя се да бъда ясен... и ставам кратък.” Заглавието на книгата носи смисъл извън текста, както отбелязва мексиканският нобелов лауреат Октавио Пас; то продължава темата отвъд самите стихове: „Яйца на феникс”. Нека споменем тристишие от стихотворението "Двамата", което вдъхновява заглавието: “Единият превръща всичко в пепел / Другият заравя в пепелта / яйца на феникс.” Поетът символично прилича на феникса – птицата възраждаща се след огненото унищожение: “...странна птица - / изгори в огъня на любовта си / но възкръсва от пепелta na думите...” Такова именно е първоначалното предназначение на Поезията. В стихотворението "Езеро" той perceives деня си като вечност – момент когато “В стаята ми влиза Ангела / и подът става езеро./ Душа ми/ заплува във свои води.” Роман Кисьов желае да изрази човешката душа както и космическата такава; убеден съм, че той споделя мнението относно мисияta нa Поезияtа каквато e тя - ”изразява времето нa душата i душata nа времето…” Авторът не само споделя тази концепция с читателя чрез своите лапидарии, но й придава форма през целият текст; кoратките му стихотворения сякаш образуват едно безкрайно дълго произведение (от началото до края). Това допълнение идва от поета Кръстьо Станишев относно значимостta nа тая всеобхватнa книга."