Късна слава

Едуард Заксбергер преживява късна слава в зряла възраст. Един млад мъж го открива и споделя, че е прочел неговата поетична книга "Странствания", която му донесла признание в юношеските години. Почитателят кани Заксбергер да се присъедини към литературното дружество "Вдъхновение", където той е идол за членовете. Първоначално смутен от напомнянето на далечното минало, след това вдъхновен от страстните дискусии относно истинското изкуство, Заксбергер решава да стане част от младите творци и дори позволява на една чаровна актриса да представи пред публика свои стихотворения. Възниква въпросът дали ще успее да създаде нещо ново.
Новелата "Късна слава" на Артур Шницлер за първи път се предлага на български език. Тя е написана през пролетта на 1894 г., преписвана четиридесет години по-късно и забравена сред архивите му. Произведението представлява своеобразен ранен портрет на литературната бохема във Виена, в който са видими страховете и колебанията на автора, когато е бил едва 32-годишен.