Храм на света. Поезия

За свети Нарцис и за Изворите

Не съм сигурен дали си река или ангел,
чието тяло е от вода,
а вместо очи на крилете ти /или на брега/
цъфтят цветя.
Нищо не знам, нямам представа, и сега
в мен всичко се движи в абсолютна свобода.
Вървя и търся извора, стигам там
като пред образа на светец,
ти ми се явяваш. И когато се навеждам,
виждам своето лице, украсено с анемони.
Целувам го и пия.