Върховният Македоно-Одрински комитет/1895-1903/

През 1903 година се отбелязват сто години от Илинденско-Преображенското въстание, което е най-масовият и смел опит за освобождаване от чуждото владичество и за завършване на националното единство в новата българска история. То беше подготвяно най-дълго време. В продължение на десетилетия две влиятелни организации – Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), действаща извън границите на България, и Македоно-одринската организация (МОО) в страната, промениха начина на живот, мисленето и самочувствието на цяло поколение българи, вдъхновявайки ги с идеала за свобода и предоставяйки им оръжие. Зад тях стояха тайни офицерски братства в армията, които внесоха професионализъм и военен опит в освободителните действия; много членове загинаха по време на борбите, превръщайки жадния за свобода народ в организирана възстаническа сила, способна да устои три месеца срещу значително превъзходство.

Трите организации получиха различна оценка от историците относно подготовката и реализирането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., като Вътрешната организация привличаше най-голямо внимание благодарение на активността си след събитията. Историята й е обширно проучена чрез множество публикации – сериозни монографии, тематични сборници и статии. Досега малко внимание бе отделено на офицерските братства поради различни причини; напоследък обаче техните усилия започват да бъдат разглеждани от историците посредством редица издания. За разлика от тях Македонистко-одринската организация остава почти незабелязана: нейното име рядко се споменава а работата й често се свежда до ръководния орган - Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) в София. Публикациите за МОО са недостатъчни спрямо приноса й към националноосвободителната борба; стогодишният юбилей премина без особено внимание сред обществеността с изключение само на една научна конференция.

Настоящият сборник представлява скромен опит да запълним пропуска в познанието относно историята на освободителните движения в Македония и Одринско. Той съдържа 14 статии публикувани между 1988 – 1999 г., които дават сравнително пълна представа за организационната структура и дейността на МОО без да покриват всички аспекти.
Светлозар Елдъров