Ей You!

Никога не съм имал проблеми със самочувствието си, но магията приключи. Синът на Иван Царски се оказа всъщност Иванушка Глупака. Трябва да обясня на онова момиче, че всички негови идоли са само илюзии. "Дори ако е облечена в красив сукман, пак ще й кажа - разпалвах се аз и махах с лявата си ръка пред огледалото. - Защо си се скрила в храстите?" - продължавах да крещя, очаквайки чернооката красавица с глупава усмивка, чийто зъби напомнят на гъсеница. "Аз съм Аполон!" - вече не говорех нормално, а сякаш виках, удряйки по гипса, който беше ограничил движението ми. Може би успехите ми бяха потънали сред грешките, но в този момент бях готов да обвиня баща си за провала си – той налетял на мама точно когато не трябваше. "А може би и сестра ми," добавих след кратко замисляне. - "Но защо пък тя?" Пак поради същата причина – мама и тате! "Не! Все пак вината е у сестра ми!" – решително заявих докато гледах отражението си в огледалото. – “Защото сутрин прави шум с пликчета и не ме оставя да спя." Но много зародиши оцеляват дори при доста по-тежки условия. "Майната му!" – добавих задоволено. Бях обзет от странна настойчивост; не желаех да претърпя поражение заради миналото си. Бях готов да хвърля вини върху всекиго – даже върху Светия отец (даже собственият), понеже не позволил на майка ми да направи аборт. И дори сестра ми с тези свои пликчета бе виновна за това как съм закован от главата до петите; всяка част от мен изглеждаше като преминала през месомелачка. Това е истинската ситуация!