Пластовете на времето

От времето на неокантианството в науката ни се е установило едно самоопределение, което разглежда историята като занимаваща се с индивидуалното и уникалното, докато природознанието се фокусира върху общите закономерности. Въпреки това, историята на науката отдавна опровергава тази идея. Хипотетичният характер на научните твърдения и взаимодействието между субект и обект по време на експерименти добавят исторически аспект към природните науки. От своя страна, множество социални и хуманитарни дисциплини са подложени на натиск за систематизация, което прекъсна връзката с историческата перспектива. Както показаха дебатите около Попъровата школа, разделенията вече не минават между естествени науки и хуманитаристика. Все пак нашата изследователска практика остава непокътната от тези промени, а резултатът е изолацията на историците днес. Историята изглежда сама по себе си и вече не знае какво място заема в контекста на деисторизирания факултет.
Райнхарт Козелек