Приказка без край

Той се насочи към креслото, бавно протегна ръка и докосна книгата... в този момент нещо у него иззвучи като "щрак", сякаш се задейства капан. Обзе го странно усещане, че с това докосване е започнало нещо неизбежно, което ще влияе на живота му занапред.

Повдигна книгата и я разгледа внимателно от всички ъгли. Корицата беше от коприна в цвят на старо злато и при всяко движение искреше. Когато я прелисти набързо, забеляза, че текстът е отпечатан в два различни нюанса. Илюстрации нямаше, но пък имаше красиви големи начални букви. Когато Бастиян още веднъж погледна корицата по-внимателно, откри две змии - едната светла, а другата тъмна; те захапваха опашките си и образуваха елипса. В тази елипса с причудливи завои беше написано заглавието:

ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ

Човешките страсти са странен феномен; децата също не са по-различни от възрастните в това отношение. Тези, които ги изпитват, трудно могат да обяснят защо го правят; а онези, които никога не са чувствали подобно нещо – просто няма как да го разберат.
Някои рискуват всичко за да покорят върхове на планини – дори самите те често не знаят защо го правят. Други жертват себе си за любовта на някого без значение дали той или тя знае за тяхното присъствие. Трети пък пропадат поради слабост към удоволствията или хазарта – губейки имущество за фиктивни мечти или идеи невъзможни за осъществяване. Някой винаги смята, че щастието е само там далеч извън настоящето и прекарва живота си в постоянен туризъм; други гонят властта до последния миг на спокойствието си.
С една дума: колкото хора – толкова страсти.

За Бастиян Балтазар Букс тези страсти бяха книгите.
Само човекът който никога не е прекарвал часове наред над книга и не е четял със запалени очи и разрошена коса - забравил къде се намира - без чувство за глад или студ...
Само ако някой никога не е чел под светлината на фенерче увит плътно във възглавниците след като родителите му угасили лампата с добродушното напомняне „време е за сън“...
Само онзи който никога не e плакал тайно или явно след края на една прекрасна приказка прощавайки се с любимите герои… вероятно няма да разбере какво направи Бастиян точно сега.

Той бе втренчен в заглавието на книгата; понякога пот течеше по лицето му от напрежение, а друг път студени тръпки преминаваха през тялото му. Именно такова преживяване беше чакал толкова много време — желанието му бе постоянно: приказка без край! Най-добрата книга!
Трябваше непременно да притежава тази книга независимо от ценността й!...