"Европеецът" Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца

На пътя се срещат две противоположни реалности. От едната страна е Бай Ганю, олицетворяващ плебейството и невежеството, а от другата – Алеко Константинов, представител на аристократизма, който притежава дълбочина както в социално-културен, така и в морално-психологически аспект. Ясно се контрастират безродността с родовите ценности, неграмотността с образоваността, скъперничеството със щедростта и богатството с бедността.

От друга страна имаме грубостта и арогантността на Бай Ганю – циничния политик, който търси лична изгода - спрямо деликатността и алтруизма на Алеко Константинов; човек посветен на светли идеали и материална самоотверженост. Докато Бай Ганю изпитва неприязън към учените, Алеко Константинов е сред най-образованите личности за своето време. Той завършва престижното Николаевско училище и след това получава юридическо образование в Одеса; владее няколко езика.

По този начин можем да кажем, че Щастливецът (въпреки шегата) представлява истински руско-европейски интелектуалец – писател, преводач, учен и журналист. Талантите му са многобройни: пише леко като играе музика или рисува! Неговият универсализъм го поставя сред най-културните фигури в България по онова време.