Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането

Илия Ангелов Галчев е роден на 15 септември 1917 година във Велико Търново. Завършва Втора мъжка гимназия в София, а през 1940 г. получава диплома от Военното училище на Н.В. След като е освободен от армията през 1946 г., продължава обучението си и завършва Стопанския факултет през 1948 година. По-късно работи като счетоводител в различни фирми. Независимо от физическите и моралните трудности, той остава страстен към историята и културата на България. Още по време на ученическите си години участва активно в създаването на ученически издания и списания. През периода 1945-1946 г., заедно с Трифон Кунев, публикуват фейлетони във вестник "Народно земеделско знаме" под псевдонима ХУZ-13.

През годините изучава множество архиви и се занимава с проблематиката около българското Възраждане, проявявайки особен интерес към теми свързани с историята на медицината и фармацията у нас. Участва активно в конгреси, симпозиуми и научни конференции, представяйки новаторски или малко известни данни относно исторически събития и личности. Негови статии са публикувани както в научни сборници, така и в периодичния печат.

След демократичните промени у нас след края на 1989 година Илия Галчев става активна част от обществено-политическия живот. Освен историографските си проучвания той пише над 200 статии с икономическа и политическа тематика предимно за издания като "Демокрация", "Анти", "Ново слово", "Ранно утро", "Знаме" и сп."Свобода", което е предназначено за българите в Канада.

Той е автор на книгите: „Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870-1913)“ (1994), „Българската болница „Евлоги Георгиев“ в Цариград (1859-1925)“ (1999), „С родолюбието на нашите предци“ (2002)以及„Българската просвета в Солунския вилает“ (2005). Членува Съюза на независимите български писатели.