Българската идея и демосферата

Заглавието на книгата ни насочва към концепцията за "Българската идея", която Стефан Попов разгърна в паметен разговор преди около три десетилетия в Западна Германия. Въз основа на този и други негови трудове, Тончо Жечев определи Попов като най-влиятелния български историофилософ от двадесети век в публикация на "Летописи" с име "Безсъници".

Какво ново предлага д-р Светлозар Попов по отношение на "Българската идея"? Дали е смело да използва същото заглавие за своето изследване? Това би било така, само ако идеите му се припокриваха или имаше сходство между тях. Всъщност, докато Стефан Попов обсъжда духовните корени от Раковски до Траянов, които все още влияят върху нашето национално съществуване, Светлозар Попов анализира понятията свързани с нацията и националната идентичност. Той напомня, че тези теми дълго време са били пренебрегвани в българската публицистика и единствено са били обсъждани сред политическата емиграция.

Основното различие между двамата автори се крие във времевия обхват и аргументите им – единият разглежда периода от Раковски до Траянов, а другият - през цялата история до настоящия момент. Според Светлозар Попов: „Трябваше да погледнем към Европа, за да осмислим собствената си идентичност“. Опитите след Стефан Попов да формулират "българската идея" често изглеждат повече като работни програми със социално-политически фокус. Например концепцията на група учени начело с проф. Г. Велев стигна до разбирането за волжките българи благодарение на медийните публикации през последното десетилетие.

Не можем да пропуснем приноса на личности като Серафим Северняк, който в списание "Отечество" през 80-те години повдига завесата над съдбата на потомците на кан Котраг; както и важността на изданията като сп."Авитохол", “Българска орда” и “Народен будител”. Идеята за Българското просветление се усеща още от началото ни исторически път - независимо дали става дума за планината Имеон или Балканския полуостров - тя носи особена нравствена стойност.

Книгата представлява оригинален подход към темата чрез задълбочено проучване произхода на българското етническо име и неговото значение в контекста не само у нас но и извън пределите ни — включително именоване богове (тотеми), географски названия (топоними) или народности (етноними).

Сложена под знака гордостта от националната идентичност но стремяща се към диалог с останалия свят, творението „Българската идея и демосферата“ цели мирно бъдеще не само для народа ни , но също така допринася за глобалната визия относно коегзистенцията между различни култури.Тази работа добавя ценна перспектива как може човечеството успешно да живее занапред.

Димитър Боянов,
главен редактор
в-к "Народен будител" - Варна