Почтени убийства и други пиеси

Слушал съм как един известен български драматург споделя, че когато запитали Чехов какъв съвет би дал на младите писатели, той отговорил: "Ако можете да не пишете, не го правете!" Не е ясно дали това изказване е било сериозно и всъщност нямам информация дали наистина е казано. Въпреки това трябва да призная, че всички пиеси тук са плод на игнориране на този мъдър съвет. Те спокойно можеха да останат ненаписани. Винаги съм имал достатъчно сили да се справя с онова колебливо усещане за "вдъхновение", при което някои автори чувстват наложителна необходимост да творят постоянно.

Но защо тогава тези пиеси са написани? За забавление, за изпълнение на обещание, което лекомислено поех; за печелене на пари. И освен това, както казва един герой от нашата възрожденска драма: "Който често драска - свиква". Ясно е – причините са дребни и маловажни в контекста на изкуството. Независимо обаче от липсата им на "високо потекло", тези произведения могат да се похвалят с факта, че досега поне живеят интересно. Усеща се тяхната популярност; те са били пренебрегвани или обичани от много актьори и зрители и понякога дразнели други.

Никога до момента не са били само четивни пиеси. Те винаги са получавали живот чрез театралното представяне още докато се пишат – редактирани и допълвани през процеса. По тях има следи от кафе, цигари; те са били забравяни или изгубени в определени моменти. Чувал съм реплики от техните текстове в ежедневието и хората ги произнасяли като свои собствени фрази. Някои заглавия даже достигнали почетната чест да участват в кръстословици! Гласовете на велики артисти звучали в диалогите им – общо взето театърът остава вплетен във всяка частца от тези текстове.
Юрий Дачев