Правилата на изкуството

Изживяването на произведението на изкуството като нещо, което носи непосредствено значение и стойност, произтича от синхронността между двете страни на една и съща историческа институция, които взаимно се подкрепят. Тези две страни са изграденият хабитус и художественото поле. Произведението на изкуството функционира единствено като символичен обект с определен смисъл и стойност, когато е интерпретирано от наблюдатели с естетически способности и компетенции, които то подразбира. Следователно погледът на естета играе ключова роля в конструирането на произведението като такова. Важно е да подчертаем, че това става възможно благодарение на дългия процес - колективното формиране на "познавача" и индивидуалното взаимодействие с творбата. Това циклично причиннопоследствително отношение – връзката между вярата и свещеното – присъства във всяка институция, която може да функционира само ако едновременно съществува както в обективната социална динамика, така и в предразположеностите към участие в тази динамика и интереса към нея.