Голямата книга на подправките

Най-ранното писмено упоминание за кулинарните подправки е открито в една библиотека от Вавилон, написано с клинообразни знаци. Там се споменава за шафран, кардамон, сусам и мащерка. В миналото ароматните треви и прахообразните подправки са били наричани "похвала на готвача". Семена от различни подправки са намерени в египетските фараонови гробници, а по папирусите има разчетени рецепти с анасон, синапено семе, кимион и кориандър. Латинският термин за всички подправки е "speiif", което означава нещо достойно за уважение – и това определено не е случайно.

Въпреки това ние все още предстои да изследваме богатството на аромати около нас, тъй като традиционно в българската кухня се използват сравнително малко видове подправки. Най-често употребяваните включват магданоз и копър, джоджен и чубрица; рядко срещаме левисид и естрагон, сминдух или ким... А вселената на подправките предлага много повече възможности! За да направим ястията си още по-вкусни, нека смело навлезем в този разнообразен свят.