Съчинения в 7 тома Т.2: Слънцето ме целуна

Съчинения в 7 тома, Том 2 - Слънцето ме целуна

ЦЕЛУНАТА ОТ СЛЪНЦЕТО

Целуната от слънцето
в началото на пътя.
С какво заслужих аз
светлинното знамение,
което не угасва
в най-черен ден
и здрачен час?

Преминах през годините
слънчасала
от страсти и желания,
запалила от изгрева перо,
облъчена
от огнени събития,
превратности и драми,
изпила
лъч след лъч
надежда за добро.
Веднъж ли тежки облаци
над гробове и рани?
Веднъж ли дълги сенки от измами?
Веднъж ли плаках от безсилие
и търсех лек?...

Но бях.
Белязана? Избрана?
Но бях целуната от слънцето
в един безумен век.