Преводът и буквата или странноприемница за далечното

**Теория на превода**

Шлайермахер разглежда противопоставянето между двата основни подхода в превода: "Преводачът може да остави автора в спокойствие и да насочи читателя към него, или да остави читателя спокоен и да приближи автора до него." Според концепцията, приета по време на семинара, вторият вариант на превод е етноцентричен, хипертекстуален и Платонов, следвайки примера на св. Йероним; той улавя дълбокия смисъл зад текста и отхвърля самото понятие за превод. Напротив, първият метод – предпочитан от немския романтизъм – развива родния език чрез взаимодействие с чуждия език и култура (както отбелязва Фуко относно превода на Клосовски за "Енеида": "Дословността е точката на съприкосновение между френския латински език"). Този подход поставя под въпрос самостоятелността на превода като такъв и разкрива Чуждото като нещо различно в собственото си езиково пространство.

Съчетаването на личния опит в областта на преводите с историческите изследвания за значими фигури в тази сфера, както и изграждането на концептуални разбирания, насочени както към писането, така и към философската рефлексия правят труда на Антоан Берман особено ценен.

**Заглавието**

Заглавието "Преводът и буквата или странноприемница за далечното" предоставя допълнителна перспектива върху работата. То представлява двойствено заглавие без пунктуационни знаци; нито една част не служи като подзаглавие спрямо другата. Въпреки че книгата се занимава с темите около буквалния превод ("Започваме с аксиома: переведението е буквално предаване - текстът", който остава буква), заглавието отклонява вниманието - става дума за връзката между превода и буквата. Действително активирайки понятието за “тленното тяло” на буквата със нейната твърдост и плътност, процесът преминава през собствения опит с буквите (различен от анализа). Буквата играе важна роля; тя вдъхновява творческия акт при прехода от един контекст в друг. Тук множествеността има значение – вместо просто Аристотеловия или Хайдегеровия човек-като-животно-обладаещ логос , се говори за разнообразности и хетерогенност. Основната структура във всеки език функционира като приемник според Джойс — полифонията произтичаща от диалектите.
Ален Бадиу, Изабел Берман, Барбара Касен