Съчинения в 7 тома.: Човешкото начало Т.1

Не е било просто изправеното ходене, резултат от случайни еволюционни промени, което е довело до развитието на оръдейната дейност след милиони години. Вместо това, необходимостта от постоянна употреба на инструменти (в условия без алтернативи за адаптация) е предизвикала изправянето на нашия пряк предшественик и го е трансформирало в човек. Новият антропологически критерий тук позволява да се разграничат последните животински форми от първите човешки, като по този начин обяснява обърканата досега идентификация на съответстващите фосили не само в археологически контекст (като предмети от ежедневието и културни следи), но и в палеонтологичен аспект (потвърдено наличие на стабилно ортоградно положение).

Обсъждането и утвърдителното приемане на предложените оригинални идеи относно антропогенезиса среща трудности както заради липсата на активна професионална общност по антропология в България, така и заради политическата изолация на автора през почти две десетилетия.

Тези идеи служат като поредна демонстрация на убеждението, че появата на човека не трябва да се разглежда като еднократен акт; тя представлява периодично възпроизвеждащ се процес; човекът не идва готов, а постоянно преминава през развитие; и най-накрая – някои успяват да постигнат тази трансформация, докато други остават извън нея.