Активен живот след смъртта или самота

Ние се срещаме с нашите покойници в миговете на сън и при събуждане, но не запомняме тези моменти - само споменът за тях остава дълбоко в подсъзнанието. Абстрактното мислене и бързо разрастващият се материализъм са изградили бариера между живите на Земята и онези, които пребивават в Духовния свят. Връзката ни не е прекъсната, но тя остава недостъпна за нашето земно съзнание.

Ако погледът на човека към света по време на живота му е бил изцяло основан на материалистични идеи, интереси и пълно отхвърляне на Бога, както и на концепцията за живот след смъртта, то там – отвъд този свят, където всичко е различно от земното битие, той няма да може да възприеме реалността като живот. Да чувстваш себе си жив и буден без необходимото осъзнаване да разбираш съществата от новия свят и да нямаш възможност да комуникираш с тях – това е много тъжно... ТОВА Е САМОТАТА. В Духовния свят, където смъртта не съществува, самотата представлява еквивалент на смърт.