Проблеми и тенденции при планиране развитието на териториалните системи Ч.1

Разрешаването на териториалните конфликти в края на 20-ти и началото на 21-ви век налага нови изисквания не само към националните власти, но и в глобален контекст. Глобалните предизвикателства, подчертавани от докладите на Римския клуб и редовно обсъждани от Световния икономически форум, все повече придобиват значение в териториално отношение. През последните десетилетия теорията и практиката се фокусират върху проблеми като урбанизацията, управлението на миграционни потоци, районирането и изграждането на регионални икономики според природния и демографския потенциал.

Регионалният подход е тясно свързан с процеса на глобализация във всички аспекти на обществения напредък. Появяват се нови пространствени структури за икономическо развитие и урбанизация, които постепенно стават управляеми територии. Локализиране на производствената дейност, услугите и инвестиции зависи пряко от глобалните и регионални пазари както и от пространственото разширяване на транснационални корпорации.

Новите информационни технологии предоставят възможности за подобряване ефективността при управленските процеси във всяка сфера, особено в либерализираните стоки, трудови ресурси капиталови пазари или услуги. Регионална политика обаче остава основен акцент в научната работа; теоретичният анализ за управление също привлича интереса поради разнообразие от учени.

Все по-често бизнес средата прилага регионален подход при управление над различни области – икономика, финанси, информационни технологии инфраструктура архитектурно планиране а също така градоустройство. Настоящият етап в развитието им отличава интердисциплинарното изучаване регулиране програмиране явленията протичащи върху определена територия под влиянием както глобализацията така интернационализацията.