Акатисти Кн.1

Акатистът се е появил като песен на победа и благодарност към Пресвета Богородица. Той се изпълнява правостоящи, откъдето произлиза името му - акатист (от гръцки: акатистос - неседален), т.е. песнопение, при което не се седи.

Този текст включва 25 отделни части – последователно редувани 13 кондака и 12 икоса. Всеки кондак (с изключение на първия) завършва с възгласа "Аллилуия", а всеки икос - с "Радвай се".

Смята се, че най-старият акатист, посветен на Пресвета Богородица, е написан в края на VI век от преподобния Роман Сладкопевец, който бил певец в храма „Света София“ в Константинопол. Най-ранният превод датира от времето на Кирило-Методиевата епоха (края на IX век). Вероятно около края на XIII или началото на XIV век е създаден акатистът към Пресладкия Иисус; предполага се, че той може да има връзка с атонското монашество и практиката исихазъм.

Подобно на акатиста към Пресвета Богородица постепенно започват да бъдат съставяни и други акатисти – първо във Византия и по-късно основно в Русия.