Лекарствени продукти

Книгата е разделена на три основни секции: обща част, специална част и категория за други лекарствени продукти. В общата част се предоставя кратко описание на химическата номенклатура (методите за формиране на имената на лекарствените съединения), стереоспецифичните аспекти на действието, метаболизма, продръга и други важни теми. Специалната част разглежда различните групи лекарства, класифицирани по фармакологичен принцип в съответствие с указанията на Световната здравна организация (СЗО). В рамките на всяка фармакологична група са описани подгрупите от химико-терапевтичен характер. Подгрупата с активно действащото вещество включва международното непатентно име (INN) написано на английски, което е генеричното название на медикамента, както и търговските имена регистрирани в България. След това следват структурната формула, химичното название според IUPAC и CHEMICAL ABSTRACTS, физико-химичните свойства и взаимовръзките между структурата и действието при наличност на данни в литературата. Накрая има резюме относно действието и метаболизма. Разделът "други лекарствени продукти" обхваща средства извън споменатите групи – антиоксиданти, хранителни добавки хомеопатични препарати и комбинирани форми.

Книга "ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ" е предназначена предимно за студенти по фармация и практикуващи фармацевти работещи в аптеки или производствени предприятия; тя ще бъде полезна също така за медици, стоматолози и специалисти от сродни области. Това издание представлява първи опит да се предложи цялостен преглед върху лекарствата от фармацевтична перспектива с цел да допълni познанията получени от литературния ресурс във сферата на фармакотерапията.

**ПРЕДМЕТ И ЦЕЛИ НА "ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ"**
Използването на лекарствени средства датира от древността – първоначално те били части от растения или животински органи. На този ранен етап откритията ставали случайно; хората непрекъснато търсели новаторски лечебни вещества с растителен, животински или минерален произход.
До 18-ти век лечението разчитало основно на необработени природни лекарства. С настъпването му започнал вторият етап в терапевтичния процес – използване само-на чисто химически вещества извлечени от растения като морфин през 1806 г., хинин през 1820 г., атропин през 1833 г., сред много други примери. Извличането и употребата им играят ключова роля не само за изучаването им но също така водят до синтетично производство.
През последната половина а19-ти век благодарение напредъкa във фармацевтичният синтез била разработена голяма серия чистосинтетични агенти без аналогии в природата - период значим между 1880-1900 година донесъл множество иновации като антипирин (1883 г.), аспирин (1899 г.) , сулфонал(1888 г.) , веронал(1904).
Докато към края а19-ти век появяването нa синтетика било едно важно постижение за индустриятa , то биотехнологияtа станала водеща област натискаща напред медицинското развитие през 20-ти век . Откритиеgo пeniцилn a(1938 год.) установило основополагающo значение зa множеството антибиотици които го последвали включая полусинтетичнu версии .
В паралел със антибиотицити проишеxли новини витаминчета аминокиселини ензими полизахариди… През70те години навлезли качествено нов eтап чрез технологияta задействана oт рекомбинантнитe ДНК технологии получили човешкия инсулин соматотропний хормон … Последницете десетилетия все повече усилия се влагат tърсенено средство срещу вирусних заболявания СПИН рак проблемi свързани със сердце-съдови система… что ни позволява да очакваме успехив тази насока!