Художественият метал на българското ханство на Дунав 7-9 век

България е изключителна страна с невероятно разнообразие от история и култура, която често остава в сянка на европейския Запад. Докато красивите черноморски плажове и впечатляващите оперни гласове са добре известни, малко хора знаят за дълбокото историческо наследство и археологическите богатства на страната. Няколко значими исторически места като Варна, Несебър, Мадара, Плиска и Преслав остават непознати за мнозина. С наближаването на присъединяването на България към Европейския съюз интересът към нейната история постепенно се увеличава.

Страната е поканена да участва активно в европейската научна общност, което вече е направила по редица важни въпроси свързани с ранната история. Българските учени имат потенциала да играят централна роля при изучаването на отношенията между Византийската империя и северните държави или взаимодействието между степните традиции и средиземноморските концепции. Новаторските методологии и включването на природонаучни техники превръщат археологията в все по-значима област в рамките на историческите науки.

Монографията на Станислав Станилов, публикувана както на немски така и български език, представя уникални находки: предмети от благородни метали, които предлагат нова перспектива върху културните процеси около Долния Дунав. Част от експонатите идват от частни колекции – тема подлежаща на различни интерпретации; обаче те могат да бъдат ценен архив за съвременната научна работа стига произходът им да бъде внимателно документиран.

Чрез прецизни графични или фотографски записи относно обработваните артефакти Станилов изгражда стабилна основа за бъдещи изследвания. Той стремително анализира предметите чрез технически а понякога химически тестове с цел реконструкция на производствения процес зад всеки артикул. При проучване именно производства със символично значение можем да разкрием ценностната система na обществото по онова време. Заключенията му се основават както наблюденията над находките така и допълнителните данни налични до него.

Пожелавам успехи у читателите при изучаването на тази работа! Надявам се тя да вдъхнови любопитството към множество аспекти от българската археология и да служи като стъпало напред в интеграцията й със западноевропейската научна сфера.
Фалко Дайм